Диня (в зависимост от района в България наричана още карпуз, любеница или бостан) (Citrullus lanatus) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка –- Етиопия, Еритрея, Сомалия. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.
Използване за храна
Прясната диня може да бъде ядена по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън,
люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.
Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават
печени и с
подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.
Други
В село Петревене ежегодно през месец август се провежда „Ден на дините“
Също така и в село Салманово, Област Шумен. То е известно като производител на едни от най-вкусните и големи дини в България.