град Девин
Разгледано 39 пъти
Девин (до 1934 година Дьовлен) е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе. Градът е трети по големина в областта след Смолян и Златоград и е административен център на община Девин.
География
Град Девин се намира в Западните Родопи, в Девинската планина. През града минава Девинската река, която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча. Девин е заобиколен от вековно борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно до преди прокарването на пътя през средата на 20 век.
История
Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе Дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през Древна Македония, Римската империя, Византия, Първата българска държава, Латинската империя, Никейската империя, Втора българска държава, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, Тъмръшката република, Гюмюрджинска република та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.
Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през 4 век. Проучено е още едно селище с два некропола от 11 и 14 век.
При нашествието на османлиите през 14 век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 година. Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 година.
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят не немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие.
Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин (Делен) има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци.Според данните от преброяванията, през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965 години Девин е наброявал съответно 1461, 1803, 2695, 3581 и 4475 жители. През 1978 година в Девин живеят 7341 души.
През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу България, влизайки в състава на Тъмръшката република. Девин е опожарено от Българската армия през 1913 година, когато тя навлязла в Родопите, за да анексира Гюмюрджинската република, като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано - през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.
След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година.Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души, както следва: 6 146 християни, 13 000 мюсюлмани, 2 431 турци и 193 други. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин (Dövlen).
На 5 май 1971 година Държавния съвет на НРБ постановява с указ 757 закриването на село Настан и присъединяването му към град Девин. Но на 12 август 1991 година по сила на Закона за административно-териториални промени в страната Настан е отделено от Девин като отделно селище. С решение 115 на Министерския съвет от 25 март 1998 година село Настан е присъединено към град Девин като негов квартал. Към Девин е присъединена и махала Катранци по силата на указ 970 на Държавния съвет на НРБ от 26 март 1986 година.
Етимология
В миналото градът е бил известен под името Дьовлен. Марин Дринов предполага, че това име е асоциирано с бесите, които древногръцкият историк Тукидид назовава „Дьове“ - мечоносци. В. Добруски пък предполага, че това става по линия на Диос махайраофорон - Диове, мечоносци или диите. Други историци твърдят, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неясна. В началото на 20 век името му е сменено на турското Селиме. През 1926 година пък получава българското име Здравец, но и то не се налага, което довежда до въвеждане на името Девин през 1934 година.
Религии
Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност от помаци, изповядващи сунитски ислям и християнска общност, изповядващи източно православие. Съществува голяма религиозна търпимост между изповядващите различни религии. В града има църква — „Свети Иван Рилски“, основана през 1936 година, както и джамия.
Личности
- Катя Ванчева - живяла в гр.Девин до 1944 година;
- Игор Юруков — дългогодишен кмет на Община Девин, при чието управление общината е постигнала най-значителен напредък;
- Радю Петров — първият учител и основател на Девинското училище;
- Емил Енчев — поет, белетрист и писател;
- Никола Тодев - актьор;
- Васил Войнов - заместник-министър в министерство на труда и социалната политика, мандат 2005-2009 година, преселник от село Црънча, община Сатовча, окръг Благоевградски, постоянно живеещ в град Девин от 1989 година;
Литература
- Гребенарова, Славка Василева [1998]. Якоруда и Девин. София: Евроатлантическа фондация за сигурност и външна политика.
- Зоински, Илия [1974]. Девинска планина. София: Медицина и физкултура.
- Хайтов, Николай [1985]. Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив: Хр. Г. Данов.
- Каров, Тодор Стефанов [2006]. История на Градския представителен смесен хор за школувано пеене "Н. Й. Вапцаров" при Образцово народно читалище "Родопска просвета" - гр. Девин 1947-1989 година. Смолян: Принта Ком.
- Митева, Минка [2000]. Девин! Град крепост и песен родопска!. Стара Загора: Наука и техника.
- [2005] Индексна етническа интеграция: Количествено изследване в общините Разград, Исперих, Айтос, Девин, Кърджали, Момчилград, Асеновград, Търговище, Дупница и Самоков. София: Фондация Партньори - България.
Други
- Край града са разположени първите стъпала на каскадата Въча - ВЕЦ Тешел и ВЕЦ Девин.
- След експедиция Тангра 2004/05 до Антарктика, една от седловините на остров Ливингстън е наименувана Девин по името на града.