град Сопот
Разгледано 71 пъти
Сопот е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е на 5 км западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот.
География
Сопот е разположен в плодородната подбалканска Стремска долина на 510 м надморска височина в самите поли на Стара планина,и се намира на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София, на 63 км северно от Пловдив и на 61 км южно от Троян.
В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите.
История
Тук се ражда и живее великият български поет и писател Иван Вазов.
Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка,тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура"Дъбене" отстои само на седем километра от Сопот. Във времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал-тетрадрахми.В следващите няколко столетия живота не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м."Кайряка" - това са останките от т.нар.крепост "Триъгълника" (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол,който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл.Хр. След нашествията на готите(гетите)поселението се премества на изток в местостта "Света троица", където са открити монети и предмети от времето на имп.Зенон и имп.Анастасий. Животът тук продължава до IX - X в. като има открити останки от манастир,за които се предполага, че са са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир "Възнесение Христово". През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От това време е църквата "Св. Богородица" (Горната черква),изгорена през 1877г. от турците, днес превърната в параклис "Покров Богородичен". Част от населението остава в предишното селище в м."Св.Троица", друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале, и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис,който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин бил столица на владенията на братята Смилец, Радослав и Войсил .Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292-1298 г. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското "сопот". Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопот“, която означава „изкуствен воден улей“. Защо града е наречен "сопот" (т.е. воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата по улиците вода и 27-те постоянно свободнотечащи градски чешми. При нашествието на османците в края на XIV век, те наричат града Узун шехир (т.е.Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпрострели на едно разстояние от около 10 км. Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, заради което е разсипан до основи (виж в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на "Гьопса" според турските езикови норми и закони, остава като название на административната единица "нахия"(околия) дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово. Посветено е за издръжка (т.е. вакъфирано - Вакъф) с "Вакъфнамето на Али Карлъзаде" за речената джамия в 1479 г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име Акче клисе (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до Освобождението,и с което е описан в романа "Под игото" на Ив.Вазов. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името "Сопот", както се вижда от запазени приписки из църковни книги, най-ранната от които е от 1585 г. Спорът за мера между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Спорът достига връх през 1633 г., когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Константинопол и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът, разбира се, е решен в полза на вакъфа, т.е.Карлово. През 1665г е основан девическият манастир "Въведение Богородично" от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалийте през 1794 г., но оставил названието "метох", което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук в този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята "История славеноболгарская", която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 и 1845 г. като "Сопотски преправки на Отецпаисиевата история". От средата на XVI век при църквата "Св. Богородица" съществува килийно училище. Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т.нар. "Дамаскини"(книги-сборници със смесено съдържание от църковни поучения и жития до откровено апокрифни текстове, като такива, за гадаене по гръмотевици и потрепване на различни части от човешкото тяло). Дамаскинарската школа просъществувала до първата половина на XIX век. Досега са известни 5 дамаскинарски сборника по произход от Сопот. През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага през 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища като Етрополе,Тетевен,Севлиево и по Влашко (Брашов, Галац , Букурещ и др.). В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята, основно басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство) и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на Иречек) и ножарството. Заради домашната си индустрия по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (малкия) Манчестър. Изнасяли се и аба и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836 г. През 1845-46 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви по българските земи, шедьовър на брациговската строителна школа - църквата "Св.св.апостоли Петър и Павел" (Долната църква). През 1850 г. е създадено и девическо училище, което през 1874 г. прераства в четирикласно. През 1870 г. е създадено и читалище с библиотека. Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир "Св.Спас" (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава първият монашески революционен комитет още през 1869 г с председател игумена и приятел на Апостола, игумена отец Рафаил. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му — избито или прогонено. От около 5-хил. население над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г.(ст.ст.).Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването и.Средствата са използувани за възстановяването на: Мъжкия манастир "Св.Спас",църквата "Св.Петър и Павел"(Долната църква),Девическото училище и конака(общинското управление).На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек(тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители).За църквата "Св.Богородица"(Горната църква)и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини.Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот.Поминъка на града бил съсипан допълнително,освен от турското разорение, и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.През 1883г.тук избухва първия в новата история на България социален бунт-бунта на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда,което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци - преденето на прежда за гайтани.До началото на 90-те години на ХIХ в. населението на града прогресивно намалява за да стигне до около 1000 жители.През 1892г. с цел повдигане на статуса и насърчение на жителите му Министерския съвет на Княжество България с нарочен рескрипт потвърждава статута на град за общината на Сопот, въпреки че той е имал този си статут още от турско време.Малко или много това изиграва положителна роля за града и той лека-полека започва да се съвзема.Гражданите на Сопот се преориентират от производството на гайтани към по доходното и печелившо тъкане и производство на килими и материали за тях(вълна,прежди,бои и т.н.).Откриват се и две работилници (фабрики) за килими.От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема и до Балканските и Първата световна война почти удвоява населението си.В годините на войните града дава около 100 жертви .Отново следват трудни следвоенни години и борба за оцеляване.При немалкото съдействие на братята генерали Георги и Владимир Вазови през 1935 г след посещение на цар Борис III в града,по повод откриване на къщата-музей "Иван Вазов", е огледан и одобрен терена за построяване на Държавна военна фабрика Сопот (ДВФ-Сопот-днес ВМЗ),чието строителство започва през 1936 г. и през 1939г. официално е открита.Това дава небивал тласък в развитието на Сопот и района.Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е възвърнато историческото му име - Сопот.
Религии
Населението на Сопот принадлежи най-вече към източно-православното християнство.Има по няколко семейства римокатолици и евангелисти.Няма мюсюлмани.
Политика
Икономика
Основни промишлени предприятия:
- Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) — военна промишленост
- Лагерен завод, от 2002 част от SKF
- Пеппер Модна индустрия — шивашка промишленост
В района на Сопот се отглеждат етерично-маслени култури (казанлъшка роза, мента).
Обществени институции
Читалище "Иван Вазов" ( основано 1870 г ) ; Начално у-ще "Баба Неделя Петкова " ; гимназия "Иван Вазов" ; Професионална гимназия "Ген. Владимир Заимов" ;църква "Св.св. апостоли Петър и Павел" (построена 1846 г); "Занаятчийски еснафъ" (осн. 2005г ) ; Рокерски клуб "Траки"
Културни и природни забележителности
Сопот е сред Стоте национални туристически обекта с
- Девически манастир „Въведение Богородично“ (датира от 1665 г.) и
- Къщата-музей на Иван Вазов
- Манастирът „Свети Спас“ или Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" (в сегашния си вид от 1879 г.), в който е ръкоположен (дякон Васил Левски)
- Аневско кале, крепост от 12-14 век
В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 м надм.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.
Редовни събития
Всяка година на празника"Св.Атанасий"(18 януари)в двора на църквата"Св.св. ап. Петър и Павел" се прави и раздава курбан от общината за здраве и благополучие на жителите на общината. Ежегодно на 9 юли се провеждат и Вазовите тържества по случай рождения ден на народния поет,а на всеки 5 години се дава и Вазовата награда за литературно творчество.
Ежегодно в град Сопот на територията на Европейски център за екстремни спортове и медитация "SHAMBHALA" се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм. Посещават се от състезатели от цял свят като Гърция, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Австрия, Германия, Украйна, Унгария, Австралия, САЩ, Корея, Япония, Китай и др.